Бунт

„Братя, господарят ни полудя!

(скръбно въздъхна един от бившите роби)

Рече, че ний сме родени с права

и че всички от днес сме напълно свободни!“

„Да, този човек каза истина!

(скочи след него една бивша наложница)

Снощи бълнуваше, че не искал

да тъпче за в бъдеще волята божия.

Щял да хвърли в огъня бича си

и после да върне обратно живота ви,

а синът ни, когото обичал,

да правел каквото желае с имотите.“

„Исусе! Това е проклятие!

(изригна тълпата с уплашени крясъци)

Не свобода, предателство, братя!

Дедите ни раснаха в тази плантация!...“

„Луд е, ви казвам, но ний ще го спрем!

Говорел за равни права, за начало...

Кълна се – ще млъкне! Или ще мре!

Как може да казва на черното – бяло!...“

………………………

Бунтът достигна спасителен край

и от свобода се избавиха робите:

с бивш господар в господарския рай,

но с наследник по кръв –

един от народа им ...