Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот.
Ти във гърлото беше заседнала –
доброволно оставах ти роб.
И се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна и се върнах
като дъх, като вик, като грях.
И не знаех дали съм сред живите.
Скрита в мисли, с тревожни очи
се събирах и вярвах, че има те.
… Ако си ехо защо мълчиш.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.