Отведи ме, Любов, без да питам къде
и бъди доживотна присъда.
Безизходно от теб някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди,
изгори ме на твоята клада!
Бяхме слели ведно и земя, и звезди.
Този миг, кой от нас го открадна?
Не те питам, Любов, не те питам къде.
Не те питам кога и доколко...
Само дай ми, макар да са книжни криле,
с тях да литна, дори да съм болка.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.