И пак сме с теб в опушен ресторант.
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя
са знаци за реалната фаталност.
Мигът измислен, който ни събра
сега ни гледа – кратък до баналност.
Сега като съдби един до друг,
слепени от нелепата случайност
във виното удавихме до звук
напъпилата, крехка всеотдайност.
И любовта от глътката по-кратка
разсипа се на гърбави вини.
Приведе се и път пое нататък
с бутилката с удавени души.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.