Удавена реалност

И пак сме с теб в опушен ресторант.

Стените се пропукват от мълчание.

Безмълвни сенките по празния таван

попиват две абсурдни очертания.

На масата – забравени цветя

са знаци за реалната фаталност.

Мигът измислен, който ни събра

сега ни гледа – кратък до баналност.

Сега като съдби един до друг,

слепени от нелепата случайност

във виното удавихме до звук

напъпилата, крехка всеотдайност.

И любовта от глътката по-кратка

разсипа се на гърбави вини.

Приведе се и път пое нататък

с бутилката с удавени души.