Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси.
Помахват й с ръка и си отиват.
Отиват си с тъга, пропила кости
по бащин гроб и тъжен роден дом.
Отиват си - да се превърнат в гости,
които се завръщат мълчешком.
Завръщат се, събрали студ и болка
от тропане по чуждите врати.
Животът им е странна обиколка.
Реалността - настъпани мечти.
Намерят ли постеля, пак сънуват
земята си като човешка длан,
как мними родолюбци я търгуват
пред погледа на стария Балкан.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.