Гларус

И ти ли като мене си объркан,

и тебе ли прогони самота?

Кръжиш отчаяно над тази църква,

а хълмът ти е другата съдба.

Летиш през сълзи, със море в очите,

набъбнало с вълните и прибоя,

а под крилете носиш рани скрити.

Тук нямаш дом и нямаш свои.

Едничка стряха е за теб небето

и няма шир по-тъжна по-нататък

за твоя вик по-сух от мъртво цвете

и по-голям затвор от свободата.