След две хилядолетия осанна

4.92   (48 гласа)

Да прелистим няколко години

в часа, когато спят цветята,

макар че може да подминем

във тъмното щастлива дата.

Да седнем на вечерна маса,

събираща дванайсет плюс един,

и нека ангелите да поднасят

по-сладки думи с пестелив пелин.

Не слушай хвалещите те от двора,

ласкаят те от лични пости

и искат само да повторят

пресищането със дарени гозби.

Аз ще си кажа своето тревожен:

от Времето ми нищо не остана.

Нали за друго се разбрахме, Боже,

след две хилядолетия осанна?

А и слугата ти от дума не разбира,

Господнето да е, му казах. И амин!

Но той все тича и напира

да сипва още по-горчив пелин.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020