Сезона на узрелите смокини е

Вече не е лято, още не е есен…

Сезона на узрелите смокини е.

Напред е Пътя все по-тесен,

зад нас-широките години.

И, време е, приятелю, като Ларбо

да се сбогуваме с Нещата от живота

и нашето несъхнещо дърво

за други да оставим, с неохота.

Но ето и вратата за Оттатък.

Възможно е да е красиво там:

от слънцето забавил се остатък

като кандило да се люшка сам,

от звуци да е плътна тишината,

а и пейзажа да не бъде лош:

лозя, души, пристрастия и вятър,

като платно от Йеронимус Бош.

Там сигурно препиват с вино:

повтореното Време сухо е,

а после благославят се взаимно

и слушат “Лунната” на Глухия.

Наети са навярно дълготрайно,

щом няма ни един до днес

на гроздобер отишъл в Рая

и върнал се обратно с вест.