Галина Вълчева

Поезия

„Душата ми плаче за ...

4.88(3594 гласа)

Поезия

След пороя

4.86(3709 гласа)

Поезия

ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

4.84(2262 гласа)

Поезия

Коледни чудеса

4.64(616 гласа)

Поезия

Невъзможно обещание

4.38(274 гласа)

Поезия

Дъх

4.38(293 гласа)

Виж още

Пасища

4.20   (192 гласа)

Колко гъвкави хълбоци имаш!

И не трепваш от близката ласка...

Зная, моя случайна кобилке,

че си търсиш най-тучното пасище,

но защо си нагоре поела?

Вече рядко се качват конете

над това изоставено село,

край което замръкваме двете.

 

И чия си? Самичка ли скиташ

без стопанин, без повод, без стадо?...

Колко стари изглеждат очите ти,

а пък тялото още е младо!...

 

Кротко гледаш, не ще да си дива.

И от мен въобще не се плашиш:

газиш троскота, хрупаш коприва

и размахваш изящна опашка.

Ти май бягаш далеч от конете?

Аз пък бягам далече от хора.

Но случайно ли носим и двете

тази своя безкрайна умора?

Да, замръкваме с теб нависоко,

но свободни дали ще осъмнем

или, всяка във свойта посока,

ще се върне? Сама. И безмълвна...

 

Ето, слънцето залезно близва

твойта грива – горяща пътека:

ти – нагоре по хълма възлизаш,

аз – надолу,

към равното,

кретам.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025