Преплувах някак си реката,
но само аз си зная как
достигнах читав до земята,
наричана заветен бряг.
Водата стана по-красива,
понеже виждах отдалече
как камъните се разбиват,
от тежките вълни повлечени.
Дойде тълпа от странно гледащи
към мен със снизхождение,
споделящи по-друго гледище
за своето себеспасение.
Видях безброй удобни мостове
над двата бряга да сивеят,
пресичаха ги хора с постове,
решили сухи да живеят.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.