И получавах чиста кал

4.83   (42 гласа)

След всички хора съм последен,

но първороден аз се смятам,

а съм снега, валял пореден,

повтарящ влагата в земята.

За първи път съм и щастлив,

доосъзнал, че съм нещастен

не повече от всеки жив,

но само повече пристрастен.

И смесвах обич и платина

с душевен призрачен метал,

изчаквах всичко да изстине

и получавах чиста кал.

От нея, прясно наторено

от пресъздадения пак Живот,

дърво израстваше новородено,

но бързаше да дава плод.

А аз, започнал със „Достойно ест”,

завърших със: Достойно бе!,

открил, че са един процес

и пръст, и тяло, и небе.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020