Часовниците не могат да ни обяснят
за какво събитие да се молим,
защото нямаме време, защото
нямаме време за сега.
Знаем кое време запълваме,
но защо сегашното е различно от миналото –
този наш въпрос е незадоволим.
Отговорът е в очите на статуята,
че само живите питат, чие чело
може да носи римския лавров венец,
а мъртвите казват само как.
Какво се случва с живите, когато умрем?
Смъртта не се разбира от смъртта, нито от теб, нито от мен.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.