Миранда

Скъпа моя, единствена, когато огледалата са уединени,

когато бедните и жалките са истински за добрия крал,

а високият, зелен хълм винаги сам е край морето,

нагоре скочи Черният Човек зад старото дърво,

обърна се гърбом и избяга, махайки ни...

Скъпа моя, единствена, докато огледалата бяха самотни,

вещицата изграчи, нейното злъчно тяло

се стопи в светлината, както водата изоставя извора,

а високият, зелен хълм както винаги беше край морето.

На своя кръстопът Древният също се молеше за мен,

а по изтощените му бузи тичаха сълзи на радост...

Скъпа моя, единствена, защото огледалата са самотни

бях целунат от него за събуждане и никой не съжаляваше...

Слънцето сияеше върху платна, очи, камъчета, всичко,

а високият, зелен хълм винаги си е сам край морето.

За да си спомним нашата меняща се градина ние

сме се хванали като деца, танцуващи в кръг...

Моя скъпа, единствена, огледалата отново са усамотени,

а високият, зелен хълм пак си е там край морето.