Уистън Хю Одън

Поезия

Волтер във Ферни

4.89(127 гласа)

Поезия

Песента на учителя и боцмана

4.85(33 гласа)

Поезия

Виланела

4.78(23 гласа)

Поезия

Къде отиваш

4.73(11 гласа)

Поезия

Закъсняваме

4.70(27 гласа)

Поезия

Лабиринтът

4.34(32 гласа)

Виж още

Миранда

Превод: английски Ангел Хаджипопгеоргиев

4.68   (53 гласа)

Скъпа моя, единствена, когато огледалата са уединени,

когато бедните и жалките са истински за добрия крал,

а високият, зелен хълм винаги сам е край морето,

нагоре скочи Черният Човек зад старото дърво,

обърна се гърбом и избяга, махайки ни...

 

Скъпа моя, единствена, докато огледалата бяха самотни,

вещицата изграчи, нейното злъчно тяло

се стопи в светлината, както водата изоставя извора,

а високият, зелен хълм както винаги беше край морето.

 

На своя кръстопът Древният също се молеше за мен,

а по изтощените му бузи тичаха сълзи на радост...

Скъпа моя, единствена, защото огледалата са самотни

бях целунат от него за събуждане и никой не съжаляваше...

 

Слънцето сияеше върху платна, очи, камъчета, всичко,

а високият, зелен хълм винаги си е сам край морето.

 

За да си спомним нашата меняща се градина ние

сме се хванали като деца, танцуващи в кръг...

Моя скъпа, единствена, огледалата отново са усамотени,

а високият, зелен хълм пак си е там край морето.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022