Беше напълно щастлив, гледайки към имота си...
Часовниците на изгнанието отчитаха минаването му,
неговата работа до издигащата се болница.
Дърводелецът докосна шапката си, агентът каза,
че някои от дърветата, които беше засадил растат добре.
Белите Алпи блестяха. Беше лято. Той бе много велик
далече от Париж, където са враговете му.
Някак си видяла, че е зъл, във вертикалния стол
сляпата старица копнееше за смърт и писма. Той щеше да ѝ напише:
"Нищо не е по-добро от живота." Но беше ли?
Да, заради борбата срещу фалша и несправедливостта
винаги си струваше. Като градинарството – цивилизоване,
ухажване, скръб, крещене. Като най-умен от всички тях
налагаше се на другите деца в една свята война
срещу скандалните възрастни. И като дете си беше хитър.
Скромен бе, когато имаше възможност
за двусмислен отговор или обикновената защитна лъжа,
но, търпеливо като селянин чакаше тяхната гибел.
Никога не се съмняваше, като Д'Аламбер и щеше да победи.
Само Паскал беше големият враг, а останалите
бяха отровени плъхове. Имаше обаче много неща, които трябваше да се свърши, разчитайки на себе се само.
Скъпият Дидро беше скучен, но направи всичко възможно,
а Русо както винаги знаеше, че ще се разболее и ще се предаде.
Нощта падна и го принуди да мисли за жени. Похотта
бе велик учител, а Паскал беше глупак.
Как Емили обичаше астрономията и леглото,
Помпет пък го обичаше скандално докато той ѝ се радваше.
Беше отдал своя дял от плач за Ерусалим...
Като правило, именно онези, които бяха нещастни
станаха несправедливи и все пак, като наблюдател,
не можеше да спи.
Нощта изпълнена с грешки, земетресения и екзекуции скоро щеше да умре.
А из цяла Европа стояха ужасните медицински сестри,
нетърпеливи да варят деца. Само неговите стихове
може би могат да ги спрат.
Трябва да продължи да работи, така както
важните звезди композират своите ясни песни.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.