* * *

Синкав, мътен дим се вие

в тази есенна мъгла

и мирише на ракия,

на кюмюр и на смола.

Лепкав смог се стеле ниско

над асфалтовия път –

сякаш мачка и притиска

тъй под себе си света,

че дори врабци и врани

няма в тихото небе...

Дреме плахо любовта ни

край горящото кюмбе

и, потънала в домашни

шумове и миризми,

сред камари книги прашни

и дребнави препирни,

на кравайче се е свила

под персийския килим.

И, аха, ще се извие

през комина...

Като дим.