ПРИВЪРЗАНОСТИ

Пращаме мейл подир мейл чрез компютрите мощни

и с неясни послания пълним света денонощно.

Телефонните жици прегряват от нашите думи,

ала колко от тях са полезни, добри и разумни?

И взаимно се къпем в потока от слово обилно,

ала скрития смисъл да схванем, уви, сме безсилни;

И защо ли планираме срещи по гари, познати на всички,

щом отвежда ни влакът до спирки закрити и ничии?

Назоваваме в знаци и в буквени съкращения

ежедневните свои успехи и свои съмнения;

в разграфените делници рядко допускаме грешки

и животът изглежда ни низ от концерти успешни.

Но какво се оказва – че ден подир ден, доживотно,

сме избирали този живот. На самотници.