Галина Вълчева

Поезия

„Душата ми плаче за ...

4.97(3508 гласа)

Поезия

След пороя

4.94(3636 гласа)

Поезия

Коледни чудеса

4.92(571 гласа)

Поезия

ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

4.92(2212 гласа)

Поезия

Невъзможно обещание

4.92(236 гласа)

Поезия

Пасища

4.92(156 гласа)

Виж още

Моето Благовещение

4.89   (123 гласа)

Аз не помня дали съм сънувала

тази картина…

Във уюта на своята стая

с прозорец квадратен

чувствах как приближава

поредната зима

и от студ е настръхнала,

все още топла,

земята.

Като тъмен чадър се надвеси

небето ревниво

над изящния връх

на отсрещната тънка топола –

чувах вятър в листата й

тънко да съска и вие,

виждах как се огъва снагата й,

стройна и гола…

После сви над съседската

стара череша

тази сляпа вихрушка,

прекършвайки нейните клони.

Връхлетя под стрехата

и праните бебешки дрешки

разпиля и понесе,

като пухчета,

от балкона.

 

„Ето на, си помислих,

от моя прозорец квадратен

до хвърчащите дрешки навън

нямам време да стигна –

ще ги пръсне сега по земята

свирепият вятър,

ще ги валя в прахта

и бог знае

къде ще ги вдигне!”

Ала той ги пое, полюля и …

гневът му утихна.

И, вместо снежинки,

пеленки заваляха

надолу,

сякаш белите божии ангели

там закръжиха –

под изящния връх

на отсрещната

тънка топола…

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021