Аз не помня дали съм сънувала
тази картина…
Във уюта на своята стая
с прозорец квадратен
чувствах как приближава
поредната зима
и от студ е настръхнала,
все още топла,
земята.
Като тъмен чадър се надвеси
небето ревниво
над изящния връх
на отсрещната тънка топола –
чувах вятър в листата й
тънко да съска и вие,
виждах как се огъва снагата й,
стройна и гола…
После сви над съседската
стара череша
тази сляпа вихрушка,
прекършвайки нейните клони.
Връхлетя под стрехата
и праните бебешки дрешки
разпиля и понесе,
като пухчета,
от балкона.
„Ето на, си помислих,
от моя прозорец квадратен
до хвърчащите дрешки навън
нямам време да стигна –
ще ги пръсне сега по земята
свирепият вятър,
ще ги валя в прахта
и бог знае
къде ще ги вдигне!”
Ала той ги пое, полюля и …
гневът му утихна.
И, вместо снежинки,
пеленки заваляха
надолу,
сякаш белите божии ангели
там закръжиха –
под изящния връх
на отсрещната
тънка топола…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.