И да помните, че буднож сме торнале от Арбанасе

Посвещавам този разказ на Тодор Кавгазов и родата му

4.94   (2058 гласа)
си само ти?

 

- А, група сме. Петима човека. Довечера се събираме да нощуваме в долното село.

 

- Казах ти, че няма долно и горно. Едно е.

 

- Тъй де, в твоето село - дружелюбно се поправи ботаникът.- Тази вечер ще преспим, а утре - към Ягодинската пещера потегляме. Такъв ни е обсегът на изследователскта ни дейност.

 

Радуле, има ли в селото кръчма или магазинче, че да си купим нещо за ядене.

 

- Кръчма има, но в нея никой няма. И магазинче има, но в него почти нищо няма. Забравени сме, забравени. Не от Бога, а от държавата. Родина имаме, държава - не! И Радул с ярост проби и четвъртата дупка.

 

Разговорът не потръгна на добре и Митко реши да промени посоката му.

 

- Що ти е тази пръчка с четири дупки? На свирка ми прилича. Ти можеш ли да свириш?

 

- Не е за мен. За баща ми е.

 

- А че той свирач ли е?

 

- Не. Болен е. Не може да става. Закъса я с краката. Много я закъса. А в нашето село доктор идва един-два пъти в месеца. През останалото време при нас е Господ. За него работно време няма.

 

На Митко в душата нещо препука и се счупи. Ей тъй тихичко се счупи. Дожаля му за този снажен мъж с осанка на цар и с болка в очите. И с риск да сипе сол в раната тихичко подде:

 

- Радуле, що така бе човек, що така е татко ти? В болница не го ли взимат? Лекарства някакви не има ли? Що така е човека?

 

- Не ще операция. Вика, че така ще си иде, както го е пуснал на земята Господа. Страх го е да не го всакатят съвсем по болниците. Върши много работа, ама седнал. Пък тая свирка, дето я майсторя е пискун. Когато съм долу на двора около козите, като ми свирне с нея да ме повика, че да се кача при него. Не искал да се провиква като лехуса.

 

- Ти сам ли си го гледаш? Или?...Жена няма ли? Майка, съпруга, сестра?..

 

Радул изгледа камуфлажния от краката до главата и обратно. Стана, отръска от панаталона си треските от дялкането, свирна на козите и те веднага го разбраха - заслизаха към стопанина си.

 

После прибра пискуняка в торбата. Извади от нея хляб и сирене и го подаде на Митко.

 

- Майка ми умря. Невястата ми избяга, а сестрата се ожени далече.

 

Ела довечеря у дома да хапнем. Ама сам. Гюрултия не галям.

 

И заслиза с бавни и отмерени крачки надолу по пътеката.

 

А в Митковата душа до онова дето се счупи тихичко, се счупи още едно.

 

Преглътна,въздъхна и неможа да си обясни, как така изведнъж, неочаквано, ей тъй, от пръв поглед Радул му стана близък. На душата, на душата му стана близък. Как стана? Как стана?!

 

Радул вече беше се изгубил надолу с козите. Чуваше се само подсвиркването му, с което ги викаше д

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021