И да помните, че буднож сме торнале от Арбанасе

Посвещавам този разказ на Тодор Кавгазов и родата му

4.94   (2058 гласа)
а върват след него. Висок, як, с прав гръб и царствена походка. А храстите се разделяха на две страни по пътеката, за да му правят път.

 

*

 

Митко огледа наоколо местността, извади бележник, описа нещо, нарисува нещо, отбеляза посоката, разположението, датата, месеца и годината,после засече с ориентира и се върна. Седна на мястото, на което беше седял Радул и лакомо заяде хляба и сиренето.

 

Изведнъж видя, че до дръвчето Радул беше забравил пластмасова туба с бърканица. Отпи от нея на едри глътки и си каза, че тъкмо тази вечер ще му я занесе вкъщи. И побърза да изпревари слънцето, което вече полягаше зад хоризонта. Видя се с колегите си. Уточниха кой къде ще преспи и кога потеглят на заранта и влезе в магазинчето. Поиска да купи бомбони.

 

- Бамбони няма. Има само бисквити “Детскъ радуст”. Тва. - беше лаконичния отговор на магазинерката.

 

Митко купи две консерви “копърка”, един буркан лютеница, бисквити, един хляб и една бутилка олио.

 

Защо купи олиото сам не знаеше, но нещо отвътре му нашепна: “И олио!”

 

Мина през малък тревясъл двор добре ограден с дъшчени стоборки, видя запрените кози лижещи от две буци каменна сол и точно да поеме по дъсчената стълба, изпод нея изкочи едно чисто черно огромно рунтаво куче, вързано на синджир -дебел като че ли ще тегли бивол и се озъби.

 

Не залая. Само заръмжа глухо и гърлесто с отворена уста като бавно вървеше към Митко влачейки синджира.

 

От гърлото на сътрудника се откъсна такъв стон, че сам той се стресна от гласището си.

 

- Радулеее! Радулееее! Ей, Радулееее!

 

Чу се едно късо просвиркване, късо и остро. И преди Радул да се покаже, звярът се върна под стълбата кротък като агне.

 

- Влизай! Уплаши ли се а? Как забравих да ти кажа за кучано. Нема да тъй страх!

 

Чантата с покупките още се люшкаше в ръката на камуфлажния, сякаш той страдеше от паркинсон.

 

- Радуле, там горе си беше забравил тубата с айряна. Нося ти я.

 

- Не съм я забравил. Оставих ти я, че хляб и сирене само е сухо иедене.

 

Митко подаде чантата с покупките. Радул я пое без излишни благодарствени любезности и го въведе в одаята.

 

- Хубаво, че си донесъл олио. На татко ми от него олеква когато си маже краката.

 

Баща му беше седнал на леглото. Беше с чиста карирана риза, избръснат и подстриган.

 

Беше много красив мъж за годините си. От него лъкаше достолепност и страхопочитание.

 

Митко се приближи, кимна с глава и целуна бащината ръка.

 

Старецът прие жеста толкова естествено и спокойно, сякаш гостът точно за това беше дошъл.

 

- Казвам се Димитър, Митко. Приятно ми е. Запозн

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021