И да помните, че буднож сме торнале от Арбанасе

Посвещавам този разказ на Тодор Кавгазов и родата му

4.94   (2058 гласа)
ахме се с твоя Радул горе на планината.

 

- Борил. Йе съм Борил. Добре си ни дошъл. Седни! Радул ми рече, че работиш некакво за планинона, вярно ли ие? И такво друго, че сътрудничиш на България.

 

На Димитър му стана изведнъж някак си леко, леко. Душата му се засмя. Защото никой до сега не беше свързвал професията му с България по такъв непосредствен и великолепен начин. Това му даде гордост и той наперено отвърна:

 

- Каквото можем правим, бай Бориле, каквот можем.

 

- И силивряка сте търсели нах нас, нели?

 

- И силивряка, и всичко дето вече е на изчезване. Записваме това в една книга - “Червената книга” й е името.

 

- Видиш ли, Радуле, видиш ли? За китките дето си отиват от този свят водят сметка, пък за изчезващите люде - не водят.

 

Людене изчезват от планинона. И ей това ще почорни Родопа. Ти от кой край си?

 

- Аз съм от Странджа. Другата хубава южна планина на България.

 

- Зная я Странджа. Зная я. Ходил съм, шавал съм га бях лефтер по нея.

 

Там буднож на адин голем празник имаше събор за Св. Константин и Елена.

 

Та тогава видох как людене ворвят върху огинъ. И нищо им нема. Не се горят. Ама доржат иконите в роките и тогаз влизат в огиня.

 

Да знаеш, Митьо, че такъв народ дето стъпя връз жив огинь и не гори, нищо не може да го надвие. Щото отгоре Оня го пази. Врю ни пази. Врю!

 

Докато траеше монолога на бащата, Радул вече беше сварил картофите, нарязал козе сирене и цвръкнал една буца масло до златисто, за да полее вечерята.

 

- Тате, купил ти е Митко бисквиди. Виж как е угодил квото галиш.

 

- Угада добрата душа, Радуле. Добрата!

 

Това бяха благодарствените думи на бащата и те паднаха в Митковата душа като благодатен дъжд.

 

- Ъм на куго си сътрудник? - подхвана наново разговора Борил.

 

- На науката. На нея сътруднича. Тава - сътрудник, бай Бориле е степен, титла като доктор, инженер…

 

Прикачва се до името ти и така всеки знае, че се занимаваш с научна работа. Изследвам, проучвам, анализирам, описвам…

 

- А какво работиш. С какво си изкарваш хляба? Женен ли си?

 

- Не, не съм още. Хляба си изкарвам като пиша за растенията, за различните треви, билки, цветя…

 

Работното ми място през зимата е лабораторията, а лятото, ей ме къде съм по планините.

 

- Че тва работа за мъж ли е? Да футкаш понталонине нахтам нахсам.

 

- И жени има сътруднички. Работим и с микроскопи. Това последното аа микроскопите, камуфлажният го каза като аргумент, който да засили престижа на професията в очите на бащата.

 

- Тате, остави го да яде, д

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021