И да помните, че буднож сме торнале от Арбанасе

Посвещавам този разказ на Тодор Кавгазов и родата му

4.94   (2058 гласа)
а баба го зная. Тя пък от нейната и така. Вечер, Радуле, нали съм ти казвал много поти, бил съм мъничък, ама тва ми се е набило в главона и го помня както помня как се казвам.

 

Та кога седвахме около софрата баба Радула поглеждаше всички в очинкине и преди да преломи хляба ричаше гачи благославяше:

 

И да помните! Буднож сме торнали от Арбанасе.

 

Таова ни остави моята баба. Ей това изречениени остави, Бог да я прости.

 

- Завещала ви е изречение код. Че сте българи. Това ви е оставила.

 

- Тва е историята ни на нас с Радул. И сестра му я знае. И й казах когато се глави и до нея беше кальманата, за да я вземат за невяста: ”И да помниш, дощерко, че буднож сме торнали от Арбанасе.”

 

Кога се наспорят дечинки да им го повторяш ката вечер на вечеря.

 

С това я проводих. Ей с този чейз. Дено се не носи по снага, а в душа. Душата го носи.

 

На кьошка захладня. Нощта прибра полека звездите, както Радул козите си. Щурците подсвирваха в тъмнината, както Радул на стадото си и луната тръгна с жълтия си фенер да обиколи света.

 

Радул помогна на баща си да се изправи, за да го прибере в одаята.

 

Борил потупа сътрудника по рамото и рече:

 

- Митьо, сине, утре преди да си идеш ела пак у дома да ти дадем с Радул прогюма за из потъ. Чу ли? Да не те е срам. Да дойдеш! Сега требва да си лягаме. И будно да помниш,че тук вече имаш свои люде.Свой!

<<<3456

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021