В памет на Стефан Бонев
В тази суха купчина пръст колко много вода няма,
а е поникнал кръст – вместо люляк или циклама.
Гукат гълъбите. И кацат по двете му рамена.
Сладкият дъх на акация го залива като вълна...
Петък разпети е. Свещите – като вдовишки ръце
жално припукват... И вещите сигурно носят сърце.
А може би просто случват се, както ти сам предвеща,
даже в безводната купчина всичките странни неща:
кръстове никнат, облечени в гълъбов пух. И цъфтят
думи, от теб неизречени...Със акациев аромат.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.