Книгата е многолика, но в нея е постигнат скритият диалогизъм между Яворов, Гео Милев и Вапцаров, историческата линия изведнъж събираща Стоян Загорчинов, Антон Дончев и Вера Мутафчиева, самобитността и универсалността при Николай Хайтов и Йордан Радичков. Ефектът е на една панорама на личния избор, която дава възможност за интригуващи погледи към сътвореното и неговото разполагане във времето.
И така 2017 г. е една динамична пловдивска литературна година. Какво ще остане от нея, ще се реши от времето. Може днешното шумолене утре да прозвучи като вик, може ерудитското послание да се окаже поредната претенция. Може, може, може... Важното е, че има пишещи хора, които искат думите им да се чуят. А който има ухо, ще чуе. Продължаваме!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.