ПЛОВДИВСКАТА ЛИТЕРАТУРНА 2017-а

ата книга „Село Бойково“ отново свързваме с Райна Каблешкова. Това историческо и етноложко изследване е посветено също на Недко Каблешков, дядо на авторката, който има голям принос за развитието на селището като курорт, като място за развитие на читалищното дело, а също така и по отношение на инфраструктурата. Работата е съсредоточена върху класическия тип конструкция, като се следват географските характеристики, историческите факти, фолклорният масив, етнографските данни. Впечатлява пълнотата, без да е допуснато натрупаната конкретика да ощети духа на преживяваното през годините, Заедно с параклисите, църквите и създадената духовна култура се разкрива един специфичен свят на селото, което е близо до града, но следва и своя път на развитие през годините. Като една много добра документалистика се откроява представянето на Априлското въстание – съчетанието между вездесъщия Захари Стоянов и позоваването на Ангел Вълчев и винаги предизвикващата вълнения негова книга „ Тъмраш“ заедно с писмото на бойковци до владиката и турския рапорт за селото – всичко това е в основата на търсената обективна панорама. Райна Каблешкова е действително един войн историк на полето на историческата реставрация.

На коренно различна плоскост е книгата на Мария Филипова – Хаджи „Между Странджа и Флорида“. Нейният герой Димитър Терзиев, наричан от земляците си Американеца, напуска родното си село Иглика, за да поеме по трудния и противоречив път на невъзвращанеца. Отделните региони имат своите забележителни фигури, които са се превърнали в символ на не само допътувалия до заветното място българин, но и успял да се наложи – това са Игнат Канев за Русе, Шефкет Чападжиев за Мадан, Фил Филипов за Пловдив, братята Съчмалиеви за Малко Търново и Странджа, но общото между тях е, че това са хора, които успяват, всеки по свой път, да постигнат и големите си пари, и големия си обществен успех. При Димитър Терзиев ситуацията е различна. Той определя себе си като политически изгнаник, а причините вижда в насилствената колективизация на имотите, която е и причина дядо му да се обеси. Държи да подчертае, че печалбарството никога не е било определящо за него и отказва да се впише в образа на гурбетчията. Има съзнание, че цялото му битие по странство е било „хъшовско“ и обича така да го представя. Началото се свързва много точно с известната фраза: „На гол корем – чифте пищови“. Ако в своите „Спомени“ Михаил Маджаров пише как преди Освобождението в Копривщица се говори, че еди-коя си жена носи гащи, то Димитър Терзиев, като преминава границата и отива в Турция, учудва проверяващия го офицер, че няма долни гащи и потник. Годината е 1949-а, а в неговото село не знаят, че по света се носи бельо. Село Иглика тъне в своето невежество – хората там научават за Девети септември един месец след събитията. После бързо навлизат в тях – изземването на земите, страшните разкази за интернирането на неблагонадеждните, понесените издевателства . Но да се върнем към дрехите. Те се превръща