ПЛОВДИВСКАТА ЛИТЕРАТУРНА 2017-а

(За сътвореното от Дружеството на писателите - Пловдив)

3.35   (83 гласа)
т в другата отлика, която много трудно се отхвърля в името на адаптацията – тръгва с цървули, потури и ямурлук. И трябва да премине от страна в страна, докато постепенно отхвърли от себе си това, което познава и признава като единствено и най-добро. Паралелно при пътуването през годините много патриотични песни се изпяват от непрекъснато променящата се пъстра дружина, а успоредно се създава една картина на лагерите, в която често критерият да спокойно пребиваване е „да ядеш, а пък да не работиш“. Или неусетно се полагат нови щрихи към народопсихологията на българина зад границата. На фона на митарствата се откроява линията на повествование за срещите с д-р Г. М. Димитров. Политическото му красноречие за пореден път убеждава Димитър, че е избрал верния път, за да се стигне дотам, че да стане член на подкомитета на Българския национален комитет и живее с мисълта за борба с комунизма. Става толкова приближен, че е е един от хората, които носят ковчега на Гемето. Димитър живее с мисълта за идеите на Българския земеделски народен съюз и целият му ход през годините потвърждава това. Нещо, което няма как да бъде открито в биографичните книги на наложилите се в други стопански светове емигранти – Димитър става член на доброволческата национална рота към Атлантическия пакт. Разминаването е пълно. В същото време България членува във Варшавския договор, а целта на формирането на ротата е да участва в освобождението на България от комунистическия режим.

Цялото документално повествование изгражда образа на простото овчарче, което живее с мисълта да стане герой и търси как да го направи. Това е един друг нюанс към образа на овчарчето, който е обичан в българската литература. Това вече поотраснало овчарче има сетива за историчното. На посещение в ротата идва Захаринка Стоянова, водена от Г.М. Димитров, и той изрича думи, които Димитър възприема като отправени към него – така както Захари Стоянов е написал историята на една борба, ще се появи човек може би между присъстващите, който ще опише трудните години на борбата от съвремието. Той, който не знае, че съществуват Северна и Южна Америка, трябва да стигне до Щатите и там да прочете три пъти „Записки по българските въстания“, за да започне по-късно свръхобстоятелственият си разказ за всичко изпитано. Въпреки това непрекъснато му тежи преходът: „простите селянчета“ – „политически емигранти“.

След промените от 1989 г. организацията Българско освободително движение начело с председателя Ценко Барев решават да пристигнат в родината на 19 май 1991 г. Тогава Димитър Терзиев, неподдал се на еуфорията, отбелязва: „Мисля, че нашата 40-годишна борба против комунизма май завърши в София, на площада пред храм-паметника „Александър Невски“. Той е още по-краен в преценките си: „нищо не свършихме“, „... борбата, която водихме, остана на книга“.

Овладяно присъствие на автора, обем на текста, изискващ отпадане на доста страници, и много интригуващ разказ за Другата България.

<<<6789101112>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024