Цялото документално повествование изгражда образа на простото овчарче, което живее с мисълта да стане герой и търси как да го направи. Това е един друг нюанс към образа на овчарчето, който е обичан в българската литература. Това вече поотраснало овчарче има сетива за историчното. На посещение в ротата идва Захаринка Стоянова, водена от Г.М. Димитров, и той изрича думи, които Димитър възприема като отправени към него – така както Захари Стоянов е написал историята на една борба, ще се появи човек може би между присъстващите, който ще опише трудните години на борбата от съвремието. Той, който не знае, че съществуват Северна и Южна Америка, трябва да стигне до Щатите и там да прочете три пъти „Записки по българските въстания“, за да започне по-късно свръхобстоятелственият си разказ за всичко изпитано. Въпреки това непрекъснато му тежи преходът: „простите селянчета“ – „политически емигранти“.
След промените от 1989 г. организацията Българско освободително движение начело с председателя Ценко Барев решават да пристигнат в родината на 19 май 1991 г. Тогава Димитър Терзиев, неподдал се на еуфорията, отбелязва: „Мисля, че нашата 40-годишна борба против комунизма май завърши в София, на площада пред храм-паметника „Александър Невски“. Той е още по-краен в преценките си: „нищо не свършихме“, „... борбата, която водихме, остана на книга“.
Овладяно присъствие на автора, обем на текста, изискващ отпадане на доста страници, и много интригуващ разказ за Другата България.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.