– Истината – казва дядо – е във хляба!
Въздух полски, слънчев пек,
златно жито.
После песен на жетварки
и вода студена в стомната.
Таратор жетварски и сланинка, хляб,
сетне на хармана,
Наредени са чувалите в колата – право в мелницата.
Булката чевръста брàшно меси във нощвите,
хвърля в пещ шестнайсет бели хляба.
Как ухае, мамо-о, дай ми къшей!
С чубрица и сиренце в цедилката,
пукай и расти, поразнико,
да засееш нивата със жито!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.