* * *

Когато денят затвори очи

и светлото зад хълма се сгуши,

с дълбока въздишка вятърът

хуква тръни да гони.

Зелени думи шепне баирът.

Потъват словата с дъжда в земята

и питат корените искат ли още

от горното, където издъхват живите.

Всичко, казват, да дойде на мястото си,

откогато и както го знаем.

И както ще бъде.

Спуска ромон дъждовната песен

и всички заспиват, прохъркват

на възглавницата от време.