Пред върха

Превод: Кадрие Джесур

4.86   (28 гласа)

1/

бързо привикна умът

и докато семето

бавно опознаваше хармонията

чувствителността се свлече по своите зидове

 

2/

„чух“ каза клонът, докато се чупеше

„човек се превръща единствено в себе си,

човек е онова огледало, което

дава дъх на стъклото

дори за най-натежалия себеподобен

 

тревожено се протегна селският път,

няколко изсъхнали дървета му се изсмяха

и се загледаха в заминаващия

 

равното след подножието изглеждаше

уверено, силно…

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023