1/
бързо привикна умът
и докато семето
бавно опознаваше хармонията
чувствителността се свлече по своите зидове
2/
„чух“ каза клонът, докато се чупеше
„човек се превръща единствено в себе си,
човек е онова огледало, което
дава дъх на стъклото
дори за най-натежалия себеподобен
тревожено се протегна селският път,
няколко изсъхнали дървета му се изсмяха
и се загледаха в заминаващия
равното след подножието изглеждаше
уверено, силно…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.