Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Виж още

Трансформърс

4.67   (12 гласа)

С Атанаска, първата ми съпруга, се взехме, дето се вика, „от кръчмата – в гражданското“, без междинни спирки.

Беше денят, в който Всевишният официално бе удостоен с българско гражданство. Денят, когато над китни поля и горди балкани екна спонтанният народен възглас „Господ е българин!“

Беше 16 юли 1994. Събота, разбира се. В една далечна земя бяхме отвоювали достойното 0:4 срещу коварен и безскрупулен противник от Севера, който не подбираше средствата, за да създаде впечатление за някакво мнимо превъзходство над нашите футболни юнаци.

Бяхме четвърта футболна сила в света, безапелационно!

Естествено не мина без злостни инсинуации, все в един и същ дух. „Окей, българите сте четвърти, да сте живи и здрави. Но! Щом Господ е българин, като такъв Той също се оказва четвърти, тоест цели три отбора Го превъзхождат, а такава помисъл си е чисто богохулство, другаде по света имат страх от Бога. Ето ви пример: на същата дата, 16 юли, само че 1950 година, когато уругвайците станаха световни шампиони, никой от тях не се провикна, че Господ е уругваец“.

Това е то воят на западните медии – на тях им дай да лаят.

Колкото до Всевишния, май излезе вярно, че Той забавя, но не забравя. Защото малко по малко последствията започнаха да се усещат! Някаква брюкселска комисия примерно огласи, че България вече станала най-бедната държава в Европа...

Най-болезнено обаче, както ми се струва, почувствах тия последици аз, което е по-важното.

Точно в такава обстановка, искам да кажа, тръгна брачният ни живот с Атанаска, с която се познавахме от 10.30 сутринта.

И как тръгна? След като се намразихме взаимно с чиновниците от гражданското, мъж и жена, произведени от някаква чужда на природата материя, ние, както е редно, се прибрахме в кръчмата, за да осмислим новата крачка в живота си и да си допием. Съвсем сигурно е, че сме си допили. Атанаска възхитително умееше да пие мастика, без да се напива скотски. За себе си не мога да преценявам, понеже след четиринайсетата бира, казват, съм заспивал /тогава де, деветдесет и четвърта, сега къде ти; сега първо заспивам, после поръчвам, сервитьорките се чудеха как става, но привикнаха./

Конкретно в този втори съпружески ден Атанаска, заедно с друга, по-възрастна жена, ме събудиха в един тъмнозелен фотьойл, достатъчно благоразположен като за човек без креват.

- Да те запозная с тъща ти – бяха думите, които най-напред чух.

- Мерджанка се казва; страхотна мацка, шантава колкото си иска, ще си допаднете...

Онемял, сполучих да произнеса само „Ама значи Вие сте майката на Атанаска, така ли? Радвам се...“

- Ти в асфалтова база ли работиш? - запита ме с топъл глас тъщата, заковала поглед в ходилата ми, минали не знам през какво в нощта.

Забелязах, че цветът действително е съвсем близък до асфалтовия.

- Наска ще ти покаже банята. Ако ползваш такива неща де – допълни все тъй топло майката. - И не съм Мерджанка, а Мерджана,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021