Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Поезия

Диоген

5.00(2 гласа)

Виж още

Златният град

/на Ян Палах и Камю, на златната младеж/

5.00   (1 гласа)

Прекрачила прага на промяната, Мария пристигна в Прага по тъмно, почти като Камю, дошъл също една вечер на същата гара през 1936г. Било вече към 6 ч., когато слязъл от влака. С оскъдните си средства наел евтин хотел, който струвал два-пъти повече отколкото очаквал.

 

Много повече вече струваше всичко през пролетта на 1990г.- не само хотелът. Затова Мария си носеше храна от къщи и остана да чака на гарата да се съмне и разгледа Златния град. До сутринта можеше да се свие на пода на гарата върху раницата и да разглежда народа, който преди беше струпан във влака, а сега – в цялата чакалня, та освен на пода нямаше други места. Западна Европа теглеше хората от изток по пътищата си все по на запад: по на запад от София, по на запад от Белград, по на запад от Будапеща, по на запад от Прага- към Германия, Франция, Англия и оттатък океана, където сама се бе преселвала при глад, войни и преследвания. Бяха тръгнали изведнъж десетки хиляди, кой с билет, кой без билет. Качваха се в движение, промъкваха се през прозорците на влаковете. Някои с цигари и алкохол за продажба, други- с по-големи планове- да намерят работа. И тя бе тръгнала да търси работа. „В устата молитва, в ръцете-работа“- знаеше и си повтаряше често завета на Св.Иван Рилски. Но работата вече беше в ръцете на онези, които не знаеха нито едното, нито другото. Ръце, държали преди свободата под ключ в килера по думите на Камю, сега държаха хляба и отпускаха по малко свобода според нуждите им в момента. Прав бе Камю- свободата не е грижа на господарите, а на угнетените. Мария имаше само свободата да я търси по света. Там трябваше да търси и хляба. Хляб нямаше за нея в родината й. Там заводите се изпразваха и оставаха да стърчат само пустите им сиви халета по края на сивите градове. Западна Европа трябва да е по-цветна, като в унгарския филм за любовта между момче и момиче през 1956 г. След потушаване на бунта момичето оцеля и замина към цветния запад, и момчето оцеля, но остана в сивата родина. Филмът стана цветен чак след години когато момчето, отправило се на запад, за да се срещне с някогашната си любима, стигна Париж. Той надзърна от гарата към града и филмът стана цветен. Но не помнеше филма нататък. Дали в цветната част на Европа момчето и момичето заживяха свободно и щастливо или момчето се върна в сивата родна страна, а момичето остана в цветната си нова родина сама- Мария бе забравила.

 

Но тя помнеше добре думите, които Камю е казал на годишнината от унгарското въстание. Призовал хората от Унгария да не проливат повече кръвта си пред очите на народите по света, които няма да им отделят нито време, нито внимание да им ръкопляскат или да проливат благочестиви сълзи, а ще се върнат при чехлите си до камината, както прави тълпата запалянковци неделя вечер след финалната купа. В спомените на тези хора кръвта щяла да изсъхне много по-бързо отколкото по площадите. Ако тогава през 1956г. на запад са си затваряли очите , когата хората на изток са прол

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020