Марлена Юрукова

Разказ

Рембранд

5.00(2 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(2 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(2 гласа)

Поезия

Един спокоен ден

4.97(1264 гласа)

Поезия

Бунтът на езика

4.93(3564 гласа)

Виж още

Златният град

/на Ян Палах и Камю, на златната младеж/

5.00   (2 гласа)
ивали кръвта си не само за своята свобода, но и за тяхната, защото като „овдовяла братовчедка, останала без закрилник“ я били „допускали само в кухнята“ според прозрението на Камю, как сега щяха същите тези хора да й дадат и свобода, и хляб. Мария се опитваше да потисне страха и съмненията много надълбоко- там, където криеше и малкото си пари. Дано не забравеше къде.

 

Камю броял монетите, пестял и треперел, че няма да му стигнат. Сива и огромна, Прага потискала самотното момче цели шест дни на безпокойство и страх сред непонятни хора. Натъжавало го и го безпокояло всичко в града- храната, мрака на огромния старинен квартал, златото на катедрали и дворци, хората, говорещи непонятно за него. Бързал да се скрие от всичко това в хотела, макар и противен- с две думи: „Смърт в душата“. Кураж в душата тепърва щял да му дава кураж да се съпротивлява и срещу господарите на запад, и срещу тези на изток, да разобличава двойното посегателство над единственото „Хляб и свобода“. Защото без хляб няма свобода, и без свободата сам да си го изкараш, няма хляб писал по- късно Камю. То е едно цяло и не се дава от господарите. Мария трябваше да си го вземе цялото сама. Затова тя подхранваше не смърт, а кураж в душата си. С него сега бе в Прага- еднодневна спирка по пътя на запад.

 

Окуражи я един надпис „Надражи“, който за нея бе понятен, макар, че не бе учила чешки- „на дороге“, значи „на пътя“- това е гарата- на пътя на хората, тръгнали на път с души, пълни със смърт или кураж, или и с двете. Като в песента на ирокезите и тя трябваше да направи това пътуване, за да намери не само работа и свобода, но и живота си. Животът се надигна в душата на Мария. Тласкаше я по-бързо по паметния булевард „Венчеслас“ нагоре към още по-паметния площад с името на светеца. Животът в нея и наоколо я подемаше към святото място, където се бе запалил Ян Палах. Бил е само на 22, точно на възрастта на тъжния Камю, момчето-бъдещ бунтар, дошло на мястото на бъдещата саможертва. Гъмжало от народ. Наоколо му имало милион същества, които били живели досега и нищо в техния живот не им говорело, че той съществува. Дали не бил тъжен, защото нещо му е заговорило, че сред тях ще се роди момче-негов събрат. Момчето от Алжир трябва да е предусетило това и затова било оголено от безпокойство и страх за живота на нежния и крехък образ от своето просветление. Затова по-късно написало “Разбунтуваният човек”, за да спре Ян и запази живота му. Ничий живот, казал в бунта си Камю, не бива да изгаря в ничий бунт- ни чужд , ни свой. Животът, единствен и тайнствен, макар тъжен и нещастен, бил ценен колкото възжеланото и единственото „Хляб и Свобода“. Животът бил свят, колкото святото „Хляб и Свобода“, макар че Камю не вярвал в светци. Вярвал, че прекалено много са светите жертви, дадени на Изток. Че вече хората на запад е трябвало да се помъчат да станат достойни за тези жертви и да дадат нещо за възвърнатата им свобода, забравена от тях в кухнята. Зовял към солидарно

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021