Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.97(10186 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.92(2456 гласа)

Разказ

Памет

4.92(817 гласа)

Поезия

Перспективно

4.78(1035 гласа)

Разказ

Простите нещица от битието

4.77(507 гласа)

Есе

Шифърът

4.51(339 гласа)

Виж още

ДВОЕН ДЖАК

4.61   (124 гласа)

Мъжагата умее да слиза от влакове. С достойнство. С усмивка и развят перчем. С вдишване и издишване.

И сега го прави на непозната гара, в непознат град, пред непознати хора, защото както винаги него никой не го чака нито на перона, нито извън него.

Със затворническата торба на рамо спира първия, който му попада с въпрос как да стигне до морето.

След отговора отваря свежа крачка в указаното направление и без да се оглежда встрани спира на нещо като крайбрежна улица.

Бряг определено има, но къде е морето? Къде е най-красивата мечта в некраткия живот? Къде е блянът на заключената единична килия, в която се хващаше, че си говори с телевизора?

То и морето явно е нещо като залив или устие на река, защото отсрещния бряг отчетливо се оформя през прозрачния въздух на септември. Морето, заради което реши да дойде след принудителното присъствие в „онова“ заведение отсъства от пейзажа. На негово място има нещо като чернота или тъмна сивота, по която невъзмутимо се разхождат хора и чайки, в търсене на разни ракообразни, както ще разбере по-късно.

И отново се обръща към първия минувач:

– Къде е морето?

– Отрлив е – получава лаконичен отговор.

„Този отлив ми скапа усещането за Свобода“ – помисли си Мъжагата и се врътна обратно към първия попаднал пред очите му пъб, разперил маси върху тротоара. Решителна стъпка към преосмисляне на обстановката и разбира се реализиране на една друга мечта, напълно реална, която се визуализира във вид на млада, учудващо красива сервитьорка. Явно и тя е емигрант като него, щото местните...

– Какво ще желаете, сър?

– Двоен „Джак Даниелс“ – мечтата, лелеяна и осъществима – плюс кока-кола и лед!.

Липсата на клиенти е в негова полза и поръчката се изпълнява моменталически. Кола и лед заедно с чаша кехлибарена течност в затормозяващо-нищожно количество.

– Какво е това, дарлинг?

– Двоен Джак, сър, две унции.

– Аха, шестдесет и шест грама...

И си спомне как преди години на един друг бряг и на една тераса...Ееее-ххх. Една още по-красива сервитьорка носи шестнадесет по сто сливова, две газирани води и две салатки зеле с моркови...Еее-ххх. Как с един друг мъжага си ги наредиха по осем пред всеки като шахматни пешки.

– Я ми донесете още седем, моля!

– Седем какво, сър?

– Се-дем двой-ни Джа-ка – отчетливо на срички, безкомпромисно и почти грубо, без да му дреме, че това са половината спестени в пандиза пари.

Малко по-бавно идват още седем близнака на първата чаша, която вече се е отляла вътре в пресъхналия хранопровод. C2H5OH в осем чаши, по-точно вече седем. „Цапни му две, ха още пет.. Охаааа“. Засмива се на глас и няколко минувача се обръщат, а двама полицаи се спират за да го разгледат с интерес. Съвсем по полицейски забелязват торбата под масата и единият маха приветливо с ръка:

– Честита Свобода!

Мъжагата лениво вдига чашата в отговор на поздрава. „Д

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020