Живот

Изкусни художнико…,

дошъл на този свят от вълшебно стихотворение…,

аз съм твърде мъничка, но жива… и се радвам…

В мен е природата като птица,

кацнала на клона ти…

А клонът се люлее… несигурно … и шеметно,

Докато вярвам в тебе, още съм в дланта ти,

с която ти рисуваш…

…хребети и кестени…,

Ронят се и сенките на думи, посетили ме внезапно,

понякога на дъното на чантата си ги намирам…

И осъзнавам всеки път

колко всичко е голямо… в необятност… непревзета…

Не искам да заспивам… в този миг,

не бива да заспивам…, нямам сили за това…

заспиване …

В каквато пожелаеш форма… ме превръщай сред безкрая,

само ме носи… из него, слънчева и вярваща,

носи ме из всемира на обичта си….

Като стъбълцето на глухарче или на стихотворение…

Ала без заглавие…

Не спирай да ме съчиняваш…

Рисувай, без да слагаш рамка на картината….