Всеки път ярко си
спомням, че
някой
е избягал през
градината,
цветовете
са залели
картината
нямало е място
да си оставя
багажа, никакво
място за дишане…
апокалипсис…
И съм си тръгнала…
оттогава рисувам…
бягащия вятър…,
градината…
даже повече всъщност
градината…
Всеки спомен е
бягащ вятър
в луднала градина….
невъзможна и хубава,
онази, която се опитвам да нарисувам…
и да запомня,
за да спре в мен апокалипсиса…
Оттогава рисувам....
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.