Палто за зимата…

След онзи ден

неусетно

остана ветрец

в подгъва на палтото,

с което бях

облечена по време

на срещата ни…

Не го споделих…

Продължих да живея

живота си…

Но все си мечтаех

от този ден нататък

за ново палто…

Като Серафим…

И джобове да има –

задължително…

Там ще си събирам

мечти и пътища,

миражи и кратки

бележки за зимата…

Не го споделих…

Продължих да живея така…

Все още ми е студено…

Треперя понякога…

Загръщам се с илюзии

често и с дълги, дълги шалове…

Но конфекцията ми е чужда…