Ти целуваше очите ми
преди да заспиш,
знаеш –
там се настанява любовта ... а
сутринта пак се ражда
в моя смях,
в душата жадна за обич
акварелна .
Пак чувам твоя тембър
като звън на камбана,
където
кандилце гори...
Колко дълго отсъствие
с “ няма” –
стъпки няма, врата не се отваря,
нито знак... станал си капризен –
къде се скри... дали
в мокротата пролетна на липите
потъна,
в цветния й грозд,
аромат да събереш
за моя дъхав сън
с теб...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.