* * *

Непожалени души

в глухия всевъртеж нито човек нито бог ви знае

разлят жълтък сред квантовия хаос пометени в пожари горски пилета

новородени импали с дъх на плацента и череп хрущящ в захапката на гепарда

човеци изпарени от неутронни бомби или в тихите морги на бели болници

свлекли се внезапно по градските алеи от инсулт и обида

икари размазани в скалите или просто отвяти до кости от времето

справедливост няма да ви достигне

през строшените ви фаланги избиват невменяеми ручеи

над праха ви избуяват короните на тропическите гори

трелите на неизброими видове птици

опиянението на мултиплициращи се клетки

свистенето на отскачащия скейтборд

салтото на нови тела над лепкавия асфалт в който сте претопени

или все още тук посред кашата на природата

с капеща слюнка и липсващи хромозоми

без аеродинамика без летен ден в парка без понятие за гръмотевиците

или с повече късмет с мозък в сложна архитектоника

оттласнал се високо над батута до най-дивата еуфория и тъга

не за друго а за да видиш че няма друго съзнание за тях

само твой задънен въздушен коридор в който в слъзната си хрема

ще плюеш кръв на инат до последно бранейки скръбта си

или още по-зле ще се случи да потънеш в дълбокия поглед

на друг гърчещ се в самотата си залутан случаен мусон

и за какво за да усещате заедно в глътката син кислород

как алцхаймера изпива и най-светлия опиум на еволюцията

гавро всички ни отнасяш до елементарните частици

и немите и словесните и обичаните и безименните

там над недъга ми и над бога ми до последния ми припадък

крещи цигулка живо и бързо