„Всички ние живеем в запалена къща, няма пожарна, която да извикаме, няма изход, а само прозорец на горния етаж, за да погледнем навън, докато огънят изгори цялата къща с нас самите, хванати в капан и заключени в нея.“
Физически усещаха безизходицата на капана, в който бяха попаднали, но продължаваха да търсят изхода. Мария всеки ден записваше дума по дума думите на инструктора- млад, но издигнат вече в йерархията на концерна. Това бяха диалози, които обучаващите се трябваше да наизустят като реплики на роли- едната на енергичния представител на Газпромпт, предлагащ уж само документ за постоянна цена на газта, а другата- на бъдещия клиент- бабичката, която никак не подозира, а и не вижда, че с подписа си сменя доставчика си на газ, който я е отоплявал още откакто е била бебе. Курсистите- повечето чернокожи нищо не записваха и безразлично седяха по чиновете. В междучасията проявяваха любопитство към Мария и искаха да знаят защо й е хрумнало да идва тук- не вижда ли какво е. Почти всички в квартала им, през който минавали "Ред лайн трейн", "Браун лайн трейн" и "Пърпъл лайн трейн", били без работа. Една жена на възрастта на Мария веднъж й поиска 1 долар като обеща, че ще го върне на другия ден, но изглежда това бе само общоприетият израз в такива случаи.
За разлика от чер
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.