Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Чикаго- първият кръг

/на Никола Маринов/

Дай първата оценка
и кръгове на безизходицата, докато стигнат до изхода- устройването, ако се трудят и го заслужат като тях -устроилите се. „Преди се устройваха в България, а сега- тук.“- потръпваше от погнуса Мария , 50-годишната, която знаеше английски, но пак много се мъчеше. Мъчеше се да не обръща внимание на устроилите се и да разбере как да бъде практична, за да не се мъчи толкова много. Мъчеше се също да разгадае какво й говореха автоматите от другата страна на телефонната линия, защото никога не отговаряха истински хора, и как по-малко раздразнено да прекъсне рекламната тирада на телефонните продавачи, чиито обаждания отиваха пак за нейна сметка. Тези нежелани реклами по телефона изглежда се считаха за част от обществената грижа за нейните права като консуматор и затова тя трябваше да ги плаща- тази трябва да е неестествената логика да плащаш за непожеланото обаждане на някой, който едва ли не иска да те принуди да му пожелаеш стоката. Вече не смееше да вдигне телефона и работа търсеше само по обявите във вестника с посочен адрес на работодателя. Така попадна и в Газпромпт- енергиен доставчик със сериозна дейност и име, където я включиха дори в безплатно едноседмично обучение- истински разкош, който предизвика завистта на устроените и неустроените. Само двете й приятелки- Невена, жената на 33, и Милка, 22-годишната, не завиждаха, защото й бяха приятелки, а и скоро разбраха, че нямаше нищо за завиждане в работата на Мария. Напротив, тя само засили малко по- късно, когато се разбра що за работа е това, отчаянието и на трите и те започнаха да проумяват, че думите на Тенеси Уилямс не са казани само за човешкия свят, намиращ се отвъд видимото, но и за видимия, физическия свят.

„Всички ние живеем в запалена къща, няма пожарна, която да извикаме, няма изход, а само прозорец на горния етаж, за да погледнем навън, докато огънят изгори цялата къща с нас самите, хванати в капан и заключени в нея.“

Физически усещаха безизходицата на капана, в който бяха попаднали, но продължаваха да търсят изхода. Мария всеки ден записваше дума по дума думите на инструктора- млад, но издигнат вече в йерархията на концерна. Това бяха диалози, които обучаващите се трябваше да наизустят като реплики на роли- едната на енергичния представител на Газпромпт, предлагащ уж само документ за постоянна цена на газта, а другата- на бъдещия клиент- бабичката, която никак не подозира, а и не вижда, че с подписа си сменя доставчика си на газ, който я е отоплявал още откакто е била бебе. Курсистите- повечето чернокожи нищо не записваха и безразлично седяха по чиновете. В междучасията проявяваха любопитство към Мария и искаха да знаят защо й е хрумнало да идва тук- не вижда ли какво е. Почти всички в квартала им, през който минавали "Ред лайн трейн", "Браун лайн трейн" и "Пърпъл лайн трейн", били без работа. Една жена на възрастта на Мария веднъж й поиска 1 долар като обеща, че ще го върне на другия ден, но изглежда това бе само общоприетият израз в такива случаи.

За разлика от чер

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021