Чикаго- първият кръг

нокожите си събратя по участ, Мария не само записваше и наизустяваше диалозите, но в старанието си да се подготви за отличен, както винаги, се опитваше да научи повече и задаваше въпроси. Те не само не получаваха отговор, но и не бяха допускани, защото младият инструктор не млъкваше и не даваше думата. Бъдещите служители на Газпромпт всъщност щяха да са търговски пътници, предлагащи услугите на концерна на своя отговорност и за своя сметка. Трябваше неканени да влизат в дворовете, да звънят по вратите и да подмамват жертвите със съблазнителната фиксирана цена на газта да подпишат договора с Газпромт, без да споменават ни веднъж, че поднасят за подпис договор. Думата договор бе забранена в репликите и на двете роли. Мария пак се опита да попита дали премълчаването на договора не нарушава правата на клиентите, пък и изобщо правото в тази страна, но младият мениджър не се смути и не прекъсна потока от инструкции. Той щеше да им ги набие в главите, така че ако има бити в бъдеще заради измамата с договора да не бъде той, а бъдещите независими самостоятлни търговци и настоящи курсисти.

Мария се прибираше вечер, повтаряше наум репликите и чак в края на седмицата, когато изтичаха и двата срока- срокът на обучението и срокът, който сама си бе дала за размисъл, тя съобщи на Невена и Милка, че от утре пак ще търси работа и за да ги предупреди да се пазят от измамниците тук, разказа на приятелките си всичко около първата си работа- така и незапочната. Милка вдигна очи от дневника на Ане Франк. Бяха насълзени- не само от записките на Ане и не само от думите на Мария, и не само защото изпусна мястото на продавачка на стари учебници за по 7долара на час поради забавянето на социалната й карта, а защото Милка все по-често тайничко плачеше. Тогава и Невена се реши да разкаже как е завършил нейният първи кръг на изпитание- също като на Мария. Бяха я взели на щанда за деликатеси и готова храна, който се държеше от грък в огромен хипермаркет. Задачата й била да пече хлебчета и топли-топли да ги разпределя по строго определени места върху стелажи извън щанда. Набитият грък не погледнал изрядните й документи, но я огледал добре и я наел да пече хляба и да върши всяка друга работа, която се наложело, за 6 долара на час. Невена облякла бялата престилка в съблекалнята, прочела табелката за задължителното миене на ръцете преди работа и започнала да пече хляба, без да ги измие, защото мивката била със свалени кранове. Хлебчетата били в хладилно хале високо над 3 м. В него те пристигали замразени от Франция и така стояли с месеци в тави по стелажите, наредени до тавана, докато такива като Невена не се покатервали по стълбата да ги свалят и опекат във фурната отвън. Гръкът видимо се зарадвал, че Невена е инженер и че за нея автoматиката на огромната фурна не е сложна. Нищо сложно нямало в работата й, само дето тавите били тежки, стълбата стръмна и хладилникът- много леден. Но не това било лошото, момичето зад щанда- то било лошо, нищо че било земляче. Издевателствало