Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Чикаго- първият кръг

/на Никола Маринов/

Дай първата оценка
нокожите си събратя по участ, Мария не само записваше и наизустяваше диалозите, но в старанието си да се подготви за отличен, както винаги, се опитваше да научи повече и задаваше въпроси. Те не само не получаваха отговор, но и не бяха допускани, защото младият инструктор не млъкваше и не даваше думата. Бъдещите служители на Газпромпт всъщност щяха да са търговски пътници, предлагащи услугите на концерна на своя отговорност и за своя сметка. Трябваше неканени да влизат в дворовете, да звънят по вратите и да подмамват жертвите със съблазнителната фиксирана цена на газта да подпишат договора с Газпромт, без да споменават ни веднъж, че поднасят за подпис договор. Думата договор бе забранена в репликите и на двете роли. Мария пак се опита да попита дали премълчаването на договора не нарушава правата на клиентите, пък и изобщо правото в тази страна, но младият мениджър не се смути и не прекъсна потока от инструкции. Той щеше да им ги набие в главите, така че ако има бити в бъдеще заради измамата с договора да не бъде той, а бъдещите независими самостоятлни търговци и настоящи курсисти.

Мария се прибираше вечер, повтаряше наум репликите и чак в края на седмицата, когато изтичаха и двата срока- срокът на обучението и срокът, който сама си бе дала за размисъл, тя съобщи на Невена и Милка, че от утре пак ще търси работа и за да ги предупреди да се пазят от измамниците тук, разказа на приятелките си всичко около първата си работа- така и незапочната. Милка вдигна очи от дневника на Ане Франк. Бяха насълзени- не само от записките на Ане и не само от думите на Мария, и не само защото изпусна мястото на продавачка на стари учебници за по 7долара на час поради забавянето на социалната й карта, а защото Милка все по-често тайничко плачеше. Тогава и Невена се реши да разкаже как е завършил нейният първи кръг на изпитание- също като на Мария. Бяха я взели на щанда за деликатеси и готова храна, който се държеше от грък в огромен хипермаркет. Задачата й била да пече хлебчета и топли-топли да ги разпределя по строго определени места върху стелажи извън щанда. Набитият грък не погледнал изрядните й документи, но я огледал добре и я наел да пече хляба и да върши всяка друга работа, която се наложело, за 6 долара на час. Невена облякла бялата престилка в съблекалнята, прочела табелката за задължителното миене на ръцете преди работа и започнала да пече хляба, без да ги измие, защото мивката била със свалени кранове. Хлебчетата били в хладилно хале високо над 3 м. В него те пристигали замразени от Франция и така стояли с месеци в тави по стелажите, наредени до тавана, докато такива като Невена не се покатервали по стълбата да ги свалят и опекат във фурната отвън. Гръкът видимо се зарадвал, че Невена е инженер и че за нея автoматиката на огромната фурна не е сложна. Нищо сложно нямало в работата й, само дето тавите били тежки, стълбата стръмна и хладилникът- много леден. Но не това било лошото, момичето зад щанда- то било лошо, нищо че било земляче. Издевателствало

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021