Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.97(10186 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.92(2456 гласа)

Поезия

Перспективно

4.78(1035 гласа)

Разказ

Простите нещица от битието

4.77(507 гласа)

Разказ

ДВОЕН ДЖАК

4.61(124 гласа)

Есе

Шифърът

4.51(339 гласа)

Виж още

Памет

Освободен преразказ

4.92   (817 гласа)

Баща ѝ бе тъмният властник Уран, а любим брат измежду всичките шест – Кронос, който поглъща всичко, което може да бъде погълнато. Мнемозина бе титанка, но не го знаеше, защото човеците още не бяха създадени за да ѝ дадат това име. Имаше си естествено собствени понятия за това кое какво е и за какво служи, така че незнанието на титаничната дума не бе особен проблем и тя изобщо не се чувстваше затормозена, камо ли нещастна. Земята-Гея също очакваше тези несъвършени и тленни същества да я населят за да започнат трансформации върху нейната девствена кора, която се променяше единствено от гръмотевиците и светкавиците на Зевса. Мнемозина бе в чакане не само заради името, а и за да се заеме със събирането на мисли, чувства, и спомени човешки, тъй като това бе ѝ наречено от Мойрите – божествените съдбовници и орисници, предящи влакната на Предопределението. Всеобхватната Памет с титанично тяло обгръщаше невидимо майка си Гея, която не се съпротивляваше на енергетичната обвивка, още повече сякаш съзнаваше нейното благотворно предназначение като допълнителен пазител от зли нашественици. Кронос може и да беше всепоглъщащият безпощадник, но имаше едно друго Време, развиващо се като кълбо от независима за боговете енергия и всички се бояха от него, защото ако Кронос поглъщаше, това Време пък бе създател. И никой не бе в състояние да предвиди какво точно може да сътвори във всеки възможен момент, превъртайки се през Миналото към Бъдещето и обратно.

 

А Зевс Гръмовника търсеше вече поредната утроба за оплождане. И докато титанката бе заплесната в очакване на лелеяните мисли, чувства и събития, всеможещият и ненаситен осеменител се прокрадна с присъщата си божествена подлост и изля живителните си сокове на нужното място, в нужното хронологическо измерение. Паметта освен да се примири друго и не можеше да стори, така че зачака освобождаването на бързо набъбващата си утроба. Към края на периода сякаш Времето бе спряло и усещането за раждане някак си се пресели в отдалечено на няколко светлинни години място, докато изведнъж Мнемозина разбра, че каквото беше там вътре желае да се покаже на Света...

 

Така започна парадът на Музите:

 

Първа се появи Калиопа, която и в последствие продължи да бъде първенец и носител на приоритетно уважение и преклонение от богове и хора. След това вече на родилката ѝ бе по-лесно да представи останалите по ред, а Мойрите само ги определяха по области на бъдещо влияние – Клио/Муза на Историята/, Урания/на Астрономията/, Ерато/на любовната поезия/, Евтерпа/на епическата поезия/, Мелпомена/ на трагедията/, Талия/ на комедията/, Терпсихора/на танците/ и накрая Полихимния, която е Музата на химните и пантомимата.

 

Роди ги майка им на хълма Хеликон, уми ги в бистротата на Пермския извор и ги изтри със свежите горски треви на Парнас. Хранеше ги с древно знание, с божествена прана и амброзията на олимпийците.

 

Растяха музите и също чак

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020