Думи за Иван Вълев

Уважаеми колеги, приятели и почитатели на Иван Вълев,

В хода на организирането на днешното матине се запитах: какво трябва да кажа за Иван Вълев аз – един изкушен от словото човек от следващото поколение, какво най-вече си мисля, когато се сетя за него? Оказа се, че на първо място си спомням за неговото родно село Стрелци. Преди много години един мой любим учител ме покани там – в бащината си къща. В онази златна есен дворът на къщата му беше отрупан с плодове и най-вече грозде – какви ли не сортове, кой от кой по-хубави… Душата ми се засити тогава – не само тялото. Това беше едно от моите докосвания до истинската и вечната България. Непреходната. А както знаете, ситият стомах огладнява за часове, но ситата душа остава сита с години… Мисля, че детството на Иван в Стрелци го е държало през целия му живот близо да българското, до ценностите на нашия достоен за почит и прочит народ. И това според мен е една от причините той да устои на цунамито на постмодернизма, което заля българските книги през последните десетилетия и нанесе немалко щети. Може би тук е мястото да напомня, че там, откъдето дойде това цунами, са имали литература на своя език няколко века след нашите предци.

Иван Вълев е един от достойните и талантливи творци, които не се поддадоха на сиренния зов на лесното изкуство, а продължиха да опазват и обогатяват съкровищницата на изящното българско слово. С това не искам да кажа, че ние не трябва да отдаваме заслуженото на чуждите културни съкровища и да им се радваме. Напротив. И в това отношение Иван Вълев също има немалък принос с преводите си от полски език, с които дари на българските читатели емблематични полски книги. С това допринесе за културното ни общуване с един народ, който, също като нашия, се е борил с империи, за да отстоява себе си. И затова широкият краковски площад и звънът на камбаните в Торун са едни от нещата, които си представям, когато стане дума за Иван Вълев. Спомням си и вдъхновението, с което Пламен Ставрев и Гриша Трифонов, Бог да ги прости, пееха песента за отиващото си лято по стиховете на Иван. Винаги слушам с удоволствие тази песен в която слово и музика се допълват и пораждат местен патриотизъм у пловдивчани, харманлийци и бургазлии… Когато говоря за поета Иван Вълев, в съзнанието ми неизменно нахлуват и две строфи от неговото стихотворение „Блус за Птичия пазар“:

„Прелита волно над пазара черна врана,

а бели гълъби - затворени в капана…“

Не се забравя лесно и едно стихотворение на Иван без заглавие. Ще си позволя да го изрецитирам цялото, защото е стара истина, че добрата творба, дори и без заглавие, говори най-добре за себе си:

* * *

Отново сам в нощта, с Поезията сам...

Духа и тялото си искам да й дам.

Но тя е хладна, недостъпна, тя е чужда -

от саможертвата ми про