Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Героизмът- звездният миг на 14 декември 1989 година

„Героят е не по-храбър от обикновения човек, но е храбър пет минути по-дълго.“ Емерсон

4.75   (4 гласа)

Той бе заровен в историята, а тя самата - някъде извън спрялото време. Но през есента на 1989г. историята оживя. Времето отново потегли. Хората се съживиха. В тях се събуди повикът на дедите им, пренесен от отец Паисий и страстно повтарян от съвременника им отец Храбър Марков: „Бъдете будни! Бъдете готови! Бъдете съвършени!“ И самото им същество буйно пожела да са будни, готови и съвършени. Тръпнеха от пробуждането вътре в себе си. То бе на историята на предците им, от която едва сега започваше тяхната собствена. Тя не бе съществувала само, защото не бяха я пожелали достатъчно страстно. Кафка бе прав! Те ще я създадат със страстта на вярата си! Вярата, че могат да се наредят наравно с предците си и с другите народи. Нямаше да са хлебарките, за които Радичков казваше, че пируващите на трапезата не забелязват дори, когато ги мачкат при наместването си върху столовете – обичайно движение на удоволствие от храненето. А ще са народ, строител на историята си, строители на България, за които би разказал един Симеон Радев. Първом ще отстранят пируващите от първенството им не само на трапезата, но и от челното място, на което се бяха самонастанили в най-първия закон. Така ще отворят пътя за историята, по който вече се показваха оживелите от лагерите, а от нея- убитите и недоживелите. Мъртвите отваряха широко очите на живите и през тях минаваше светлината от ореолите на Яна Язова и Людмила Славова. Жените, влезли като мъченици в историята, излизаха сега от нея като светилници. Осветиха пътя на събудилите се. Историята на посечените разсичаше като с брадва леда на замръзналото море вътре в българите. Така бе се изразил Кафка за смисъла на книгите, а значи и на историята. Изтръгнати от леда на безразличието, хората заприиждаха по осветения път към Народното събрание.

В ранния следобед на 14-и декември 1989г. леденостуденият площад събираше народа . Сградата на Народното събрание отделяше двете събрания - едното вън на студа, а другото вътре на топло. Така беше вече 45 години. Първенството на самозванците беше злото. То трябваше да се отстрани от корена му- основния закон. Затова се бе събрало събранието отвън- със страстното си желание да отмахне първата и най-важна причина, заради която цяла България е захлупена като в затвор. Изтръгваха го с вик „Долу член 1!“ - и желанието, толкова горещо, се материализираше за миг в бяло облаче от пара. Горещината на желанието им щеше да отмести похлупака. „Бог дава орехите, но той не ги чупи.“- така е, мъдрецо Кафка- Бог ни даде този момент и ще изтръгнем от него ядката му, каквото и да ни струва това. Предвкусват сладостта й. Тя ще е като сладостта от изтръгването от страха. Бяха пропаднали в него толково дълбоко, толкова по-голяма ще е славата от повдигането. Вдигнали главите си, сега ще махнат от тях и самозванците заедно с първия им член. „Констититуция без чл. 1“- думите от белите листове като току-що започната нова конституция пробиваха леда на мъглата. Настъпващата тъмнина я разсея и открои първите стра

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020