Марлена Юрукова

Разказ

Златният град

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(2 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(2 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(2 гласа)

Поезия

Един спокоен ден

4.97(1264 гласа)

Виж още

Героизмът- звездният миг на 14 декември 1989 година

„Героят е не по-храбър от обикновения човек, но е храбър пет минути по-дълго.“ Емерсон

4.75   (4 гласа)

Той бе заровен в историята, а тя самата - някъде извън спрялото време. Но през есента на 1989г. историята оживя. Времето отново потегли. Хората се съживиха. В тях се събуди повикът на дедите им, пренесен от отец Паисий и страстно повтарян от съвременника им отец Храбър Марков: „Бъдете будни! Бъдете готови! Бъдете съвършени!“ И самото им същество буйно пожела да са будни, готови и съвършени. Тръпнеха от пробуждането вътре в себе си. То бе на историята на предците им, от която едва сега започваше тяхната собствена. Тя не бе съществувала само, защото не бяха я пожелали достатъчно страстно. Кафка бе прав! Те ще я създадат със страстта на вярата си! Вярата, че могат да се наредят наравно с предците си и с другите народи. Нямаше да са хлебарките, за които Радичков казваше, че пируващите на трапезата не забелязват дори, когато ги мачкат при наместването си върху столовете – обичайно движение на удоволствие от храненето. А ще са народ, строител на историята си, строители на България, за които би разказал един Симеон Радев. Първом ще отстранят пируващите от първенството им не само на трапезата, но и от челното място, на което се бяха самонастанили в най-първия закон. Така ще отворят пътя за историята, по който вече се показваха оживелите от лагерите, а от нея- убитите и недоживелите. Мъртвите отваряха широко очите на живите и през тях минаваше светлината от ореолите на Яна Язова и Людмила Славова. Жените, влезли като мъченици в историята, излизаха сега от нея като светилници. Осветиха пътя на събудилите се. Историята на посечените разсичаше като с брадва леда на замръзналото море вътре в българите. Така бе се изразил Кафка за смисъла на книгите, а значи и на историята. Изтръгнати от леда на безразличието, хората заприиждаха по осветения път към Народното събрание.

В ранния следобед на 14-и декември 1989г. леденостуденият площад събираше народа . Сградата на Народното събрание отделяше двете събрания - едното вън на студа, а другото вътре на топло. Така беше вече 45 години. Първенството на самозванците беше злото. То трябваше да се отстрани от корена му- основния закон. Затова се бе събрало събранието отвън- със страстното си желание да отмахне първата и най-важна причина, заради която цяла България е захлупена като в затвор. Изтръгваха го с вик „Долу член 1!“ - и желанието, толкова горещо, се материализираше за миг в бяло облаче от пара. Горещината на желанието им щеше да отмести похлупака. „Бог дава орехите, но той не ги чупи.“- така е, мъдрецо Кафка- Бог ни даде този момент и ще изтръгнем от него ядката му, каквото и да ни струва това. Предвкусват сладостта й. Тя ще е като сладостта от изтръгването от страха. Бяха пропаднали в него толково дълбоко, толкова по-голяма ще е славата от повдигането. Вдигнали главите си, сега ще махнат от тях и самозванците заедно с първия им член. „Констититуция без чл. 1“- думите от белите листове като току-що започната нова конституция пробиваха леда на мъглата. Настъпващата тъмнина я разсея и открои първите стра

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021