Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Героизмът- звездният миг на 14 декември 1989 година

„Героят е не по-храбър от обикновения човек, но е храбър пет минути по-дълго.“ Емерсон

4.75   (4 гласа)
ници на първия закон, който народът на площада вече пишеше сам по своя воля с едри букви. Звездите осветиха закона, започнат в звездния миг на 14 декември. Мигът бе голям, колкото бе голямо събранието на народа отвън и събраното вътре в душата му. Там в нея бе написан новият закон, забраняващ първия член и първенството на първенците. Оставаше само да го подпечатат в сградата, за да стане история и най-сетне да се отгърне страницата й. Затова народът напираше да влезе в нея. Затова никакви танкове не можеха да го спрат. Ни за миг не се поколеба от „По-добре танкoвете да дойдат.“ Не се уплаши и за децата си, които бе понесъл на раменете си. Не куршумите, веригите са страшни. Още по-страшно ще е да ги сложат заради страх на децата си. „Нека стрелят! Долу чл.1!“ Настояваха да го отменят веднага, незабавно. Героизмът е в постоянството. Благородството да са свободни, бе изригнало от тях не като пристъп, биха го приели и като ореол. Те вече не бяха обикновени хора. Те бяха станали герои.

Но други „герои“ , с мегафони, се бяха качили на балкона тайно изотзад , като из засада. Не дъжд от куршуми от онези с танковете отпред, а мъгла от думи за мирна революция от засадата изотзад се спусна върху мирния народ ни в клин, ни в ръкав. Та нали не народът отвън имаше танковете и властта над тях вече 45 години. Другите вътре заплашваха мира, уплашени от мирната революция.

 

Мъглата скри истината, угаси звездите, спря мига, изми ореолите. „Героят е не по-храбър от обикновения човек, но е храбър пет минути по-дълго.“ Само още пет минути героизъм- кратки като самата мисъл на Емерсон - и те нямаше през следващите десетилетия отново да са хлебарките-герои, търпеливо понасящи омразата да са търпяни долу под трапезета. Останалите предпочетоха да не са хлебарки, били те и герои, и напуснаха България.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020