Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Анета

/на майка ми/

4.64   (11 гласа)

Хора като Анета не се раждат вече. Те останаха в Старопланинските легенди на Йовков и във времето преди Девети септември, когато човек можеше да бъде цялостен вътре в себе си и извън себе си като част от един неразкъсан народ, когато човек, не само по име бе свързан с дедите си, но връзката му с тях беше здравата нишка, на която се опираше и която го водеше през живота.

Анета бе кръстена на баба си Ана, попадията, която през лятото на 1877г. като малко дете бе бягала с родителите си през Балкана от турските кланета в родната й Стара Загора. И така като баба си тя бе старозагорка, бе тичала под старозагорските липи и по алеите на Аязмото и сигурно бе виждала като малка неговия създател Методи Кусевич, защото бе поела в себе си не само хубостта и уханието на липите и свежестта на тревите на Аязмото, но и възрожденската неуморимост да прави добро, с която бе известен духовникът.

Анета бе добра с добротата на всичко хубаво на този свят, близо до което всеки човек иска да бъде, за да намери радост и утеха. Няма по-хубаво от утехата- казват мъдреците, а Анета я даваше на близки и далечни, защото тя не делеше хората. „Нали е човек“- казваше тя, „Как мога да го гледам да се мъчи, дори и да ми е сторил зло.“ Затова домът й в старинния „Капан“ на Пловдив, където се бе преселило семейството й, където тя бе завършила Девическата гимназия и се бе омъжила съвсем млада, домът, в който отглеждаше двете си дъщери, гледаше болния си мъж и изпълняваше нормите на ТПК-то, бе винаги пълен с хора- най-вече съседки, нейни приятелки и приятелки на дъщерите й. Пълна бе по-скоро кухнята- единствената стая, в която живееха, въпреки че къщата имаше още 2 стаи и един салон, защото всички гледаха да се настанят там на белия кухненски диван под прозореца до масата, на която седеше Анета, и да гледат белите й ръце как сноват и кълцат коприната, от която после щяха да се появят животинчета и цветчета, или как омесват многолистното тесто за баницата. Бе топло от фурната, в която се печеше баницата, и радостно от светлината на прозореца зад дивана и от голямото бяло лице на Анета. Чакаха баницата й и се радваха на хубостта й- две неща, по които Анета бе ненадмината. Благородно е да нахраниш човек- казват мъдреците, но истинска благодат е да те нахрани с баницата си хубавица като Анета. Майсторите на Капана -железари, обущари, кожухари, ключари и всякакви други- като чуеха токчетата й по калдъръма, излизаха да я гледат, точно така, както са гледали Йовковата Албена, защото Анета бе единствена по хубост в Пловдив. Неравните камъни, тесните й поли и тънките й глезени често я събаряха на улицата и тогава обожателите й се спускаха да вдигнат нея и куфарите й, в които бе събрала изработената надомна работа. Правеше по две норми, за да насмогне на болестта на мъжа си и нуждите на двете си деца, които често се провесваха върху куфарите от двете й страни. Контрастът между царствената й хубост и ежедневната битка за препитанието увеличаваше приликата й с героините от италиа

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020