Да е грижовна за нея бе нещо обикновено, както обикновени бяха думите й „Обичам хубавото“. „Обичам хубавото“- и го създаваше от нищото- от едни конци и панама бродираше чудните орнаменти на тежката българска везба от всички краища на България- от Македония до Добруджа. „Обичам хубавото“ - и го набавяше за чеиз на дъщерите си с труда на среднощната си работа: дебели котленски килими, украсени с ярки шарки като възрожденски картини. „Обичам хубавото“- и му се радваше върху себе си- копринените рокли, които й шиеше с много проби най-добрата шивачка на Пловдив- добродушната арменка Тарпик. „Обичам хубавото“- говореше на цветята, с които общуваше като с живи, защото вярваше , че са живи и не обичаше да ги късат. Не обичаше букетите. Казваше: „Да откъснеш цвете е като да го убиеш.“ Не обичаше да й носят откъснати цветя- „Да не ме погребвате, че ми носите цветя“. Искаше ги живи в градината си, в която имаше всякакви от най-ранна пролет до края на ноември- от кокичетата до късните хризантеми. „Обичам хубавото“ - и го създаваше не само от нищото , но и от лошото. Имаше ли болен, денонощно се грижеше за него, докато оздравее. Така гледа мъжа си 6 месеца неподвижен на легло от тежък инфаркт толкова всеотдайно, че другите болни в голямата стая с много легла в Държавна болница се чудеха и заключаваха: „Трябва да е видяла много добро от мъжа си, за да го гледа така.“ А мъжът й казваше: „Анче, ти си светица“.“ Ех, Стояне , за един ореол, толкова мъки.“ Не искаше ореол, просто искаше доброто и хубавото.
Грижата към другия разгръщаше като талант- талант, по-важен от всички други художествени
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.