Марлена Юрукова

Разказ

Златният град

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(2 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(2 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(2 гласа)

Поезия

Един спокоен ден

4.97(1264 гласа)

Виж още

Анета

/на майка ми/

4.64   (11 гласа)
нските филми на неореализма. Анета ги чувстваше близки, особено Чочарка. Виждаше в тяхната участ своята и не за да се оплаче, а за да обясни как стоят нещата, често казваше: „Знаете ли какво е да събираш заплата от стотинки?“ Операциите по изработката на копринените сувенири- лисици с кокошки, птиченца на цъфнали клончета, зайчета с всичките ушички, очички и опашки, вълци и козлета, цялата флора и фауна- бяха хиляди: насноваване на коприната върху телчета, нарязване, пресукване и след това безкрайно кълцане на копринените снопчета в синхрон с въртенето им докато се оформят телца, глави, ръце и крака, листа и цветчета. И всичките операции даваха няколко стотинки. Между тях Анета въртеше цялата къща- чистеше печката и изхвърляше сгурията, пренасяше въглищата и дървата от избата, палеше печката, готвеше, чистеше и търсеше майстори да поправят покрива, който все капеше. Майсторите идваха на драго сърце и понякога насмалко не падаха от покрива, захласнати да я гледат как шета по двора между цветята си. Майстори и не майстори идваха и без да ги бе викала. Веднъж един много стар съсед бе дошъл уж по работа и когато тя му отвори вратата, той се спусна към нея от мерак, но залитна от старост и високо кръвно и щеше да се строполи в коридора, ако тя не го бе задържала с две ръце внимателно в изправено положение и после грижовно изпратила обратно до дома му.

Да е грижовна за нея бе нещо обикновено, както обикновени бяха думите й „Обичам хубавото“. „Обичам хубавото“- и го създаваше от нищото- от едни конци и панама бродираше чудните орнаменти на тежката българска везба от всички краища на България- от Македония до Добруджа. „Обичам хубавото“ - и го набавяше за чеиз на дъщерите си с труда на среднощната си работа: дебели котленски килими, украсени с ярки шарки като възрожденски картини. „Обичам хубавото“- и му се радваше върху себе си- копринените рокли, които й шиеше с много проби най-добрата шивачка на Пловдив- добродушната арменка Тарпик. „Обичам хубавото“- говореше на цветята, с които общуваше като с живи, защото вярваше , че са живи и не обичаше да ги късат. Не обичаше букетите. Казваше: „Да откъснеш цвете е като да го убиеш.“ Не обичаше да й носят откъснати цветя- „Да не ме погребвате, че ми носите цветя“. Искаше ги живи в градината си, в която имаше всякакви от най-ранна пролет до края на ноември- от кокичетата до късните хризантеми. „Обичам хубавото“ - и го създаваше не само от нищото , но и от лошото. Имаше ли болен, денонощно се грижеше за него, докато оздравее. Така гледа мъжа си 6 месеца неподвижен на легло от тежък инфаркт толкова всеотдайно, че другите болни в голямата стая с много легла в Държавна болница се чудеха и заключаваха: „Трябва да е видяла много добро от мъжа си, за да го гледа така.“ А мъжът й казваше: „Анче, ти си светица“.“ Ех, Стояне , за един ореол, толкова мъки.“ Не искаше ореол, просто искаше доброто и хубавото.

 

Грижата към другия разгръщаше като талант- талант, по-важен от всички други художествени

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021