А утрото е ранно
и запалена тишината.
Какво си сияен ден,
с нямото слово,
с жеста на багрите и
с шепота на желан вятър?
Ей,
вземи перо от закъсняла птица,
засвири,
приласкай в интимността си
мен
и светлата самотност
на душата ми,
в едно избрано денонощие –
словото искам да разплискам...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.