* * *

4.90   (39 гласа)

Запали в мен жарава.

Танцувам боса и жадна.

Повдигам нестинарски ръце

към небесата

и се вглеждам в зениците ти.

Отивам от тях младо вино.

Ти си мъжът,

Който проби мрака на живота ми.

Живата сила, която върна летежа ми.

Не е мираж!

Не е пясъчен замък.

Не е и истина,

че ще ме оставиш безпътна.

Ти си предишно начало.

И днешна стихия.

Моята нова и стара жарава.

Танцувам в нея боса до полуда.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020