Апокалипсис

От изток с колесница златна

нахлува сутрин светлината.

С усмивка ласкава и лятна

палитра пъстра в жълто бяга.

Но идва нощ със гняв космичен

и пали къщи и градини.

Процесът казват е цикличен -

от Запад Слънцето ще мине.

Когато старото корито на реката

лудо към извора си тръгне,

когато чупи се Земята,

когато огън, лава бълва,

когато слънчевия вятър

легло ни стане и постеля

когато брод и стряха няма -

тогава искам да съм с тебе!

Душата ми за теб да свети!

Пътека да ти стана в мрака!

Когато корабът на боговете

на пристан ще ни чака!