Отмъщение за белгиец

Разказ от "Децата на Дон Кихот", ИК "Лексикон"

4.89   (371 гласа)

Беше много години преди хората да си взимат късчета за спомен от Берлинската стена и не можеше дори да си мечтае, че ще достигне до Брюксел.

Тогава Банко по три пъти на ден вдигаше гирички и с шивашки сантиметър изслед-ваше нарастването на бицепсите: след филма „Троянската война“ братовчедка му си падаше по Стив Рийс и той бързаше бързаше да го догони по мускули.

Пет години по-голяма от него, Полина, така се казваше тя, вече следваше медицина. Когато родителите ù заминаха на гурбет в Мароко, пристигна в тяхната къща, за да могат баща му и майка му да ù помагат с каквото могат. Полина от помощ не се нуждаеше. Бележките в института не ù костваха видими усилия, „можетата“ – най-добрите учебници по френски по това време – прелистваше, за да поддържа форма, френските автори, дори и белгиеца Жорж Сименон, четеше в оригинал. Често събираше русата си коса отзад на конска опашка, която тръскаше отривисто, за да подсили отрицание, или разпиляваше в заразителен смях. Обратно — тя помагаше: ту ще заведе брат му до детската градина, ту ще обясни на Банко поредната задача с влакове, които тръгват от точки А и Б, за да се срещнат в безсмислена трета точка, ту ще измие натрупаните чинии в кухнята или ще купи билети за всички за прожекция в лятното кино „Христо Смирненски“. Беше станала част от семейството. Естествено за Банко беше много повече, докато не се появи Белгиеца.

Нещастието дойде от Мострения панаир и френския език на братовчедката. От белгийска фирма, която търгуваше, според Банко, с „тъпиׅ“ бормшини и „шантави“ бургии, тя получи списние, интересно не толкова с разкошните цветни снимки на попсъстави, а с адресите на млади хора, жлаещи контакт и кореспонденция. Още на следващия ден се наложи Полина да пресъздаде целия разговор, проведен в офиса на фирмата за машинарии, пред органите на сигурността. След като изпълнила три карирани листа със ситния си, но уверен почерк, тя получила поверителни наставления как да общува с капиталисти: най-добре било с тях въобще да не се комуникира. Списанието останало като веществено доказателство за престъпното ù лекомислие.

Наранената му душа отказваше да признае лекомислието на братовчедката дори когато пощенската кутия запона да се пълни с пликове, облепени с чуждестранни марки. Все пак тя не бе пропуснала да изпрати адреса си до белгийското списание. Банко ненавиждаше писмата, които го отдалечаваха от нея. От време на време, с искрящи от вълнение очи, тя му превеждаше някой откъс, без да събуди у него очаквания възторг. Млад готвач от ресторант „Глобус“ предлагаше рецепта за жестоко на вкус ядене, чието наименование тъй си остана непреведено; френски войник на служба в Алжир уговаряше среща под Айфеловата кула след уволнението си; фризьорка с прическа ала „Бриджит Бардо“ — видя я на снимка — споделяше преживяното от концерт на „Бийтълс“.

За половин година кореспондентската еуфория изтъня и позаглъхна. Останаха двама, които доказваха твърдоглава упоритост — разпознаваше

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024