ЕСЕННО

Мога и да прегърна утрото -

уморено, неспало,

без да питам защо е тичало

и какво е видяло.

Мога и да накарам вятъра -

срамежлив и отнесен,

да се спъне случайно във влака

на подранилата есен.

Мога и по звездите да тичам –

пъстро листо на паважа.

Да съм и нежна, и безразлична

като медуза на плажа.

Мога и да помириша дъжда,

преди глухарчето клето.

Без да зная, че от тази беда

ще си загубя сърцето.

Мога и да съм птица, и цвете,

слънчев лъч в облак невесел...

Топлинка само в нас нека свети:

като молитва от песен!